Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? А ние съществуваме ли?
„В очакване на Годо“ е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Тя е поставена за първи път през 1953 година от Роже Блен в малкия театър „Вавилон“ в Париж. Още на премиерата пиесата се превръща в сензация. Задържа се на сцената чак до 1958 г. и има над 400 представления, които са посетени от повече от един милион зрители. Две години след забележителната парижка премиера, пиесата е реализирана за първи път и във Великобритания от Питър Хол. Повечето появили се рецензии тогава са негативни. Ситуацията е преобърната от рецензиите на Харолд Хобсън и Кенет Тайнън. „В очакване на Годо“ печели призванието „Най-противоречива пиеса на годината“. Това е награда, която не е връчвана оттогава.

ЕСТРАГОН: Хайде да вървим.
ВЛАДИМИР: Не можем.
ЕСТРАГОН: Защо?
ВЛАДИМИР: Нали чакаме Годо.
ЕСТРАГОН: Вярно.

Драмата на Бекет търси цялото знание за битието единствено в човека. Кризата на идентичността е продължена в кризата на езика. За Бекетовите персонажи важи признанието, което авторът прави за себе си: „Нямам какво да кажа, нямам с какво да го кажа, но не мога да говоря“. Езикът не изразява личността и не съобщава нищо сигурно. Той служи просто за средство за комуникация, от която не произлиза нищо освен самота

Източник: Театър Българска Армия